| Story ми се с Градинко интервю за Антон Терзиев и сайта му Movies.bg | |
| Как я караш напоследък? Добре, благодаря. Направих си пейка; сега довършвам една лавица за саксии с диоди по нея. Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата? Някакъв парт-тайм мениджър ще си наема скоро, да ме юрка за личните ми проекти. Т.е. по-скоро ще го наема за да мога аз да си свърша работата. Най-тъжната история, която си чувал? Гледам да ги отбягвам, но не винаги става. В един CSI наскоро голямата любов на един от героите умираше от болест и го помоли да я евтаназира. Той отиде да й откаже, обаче тя вече беше взела отрова и му каза, че просто искала той да бъде до нея в този момент. Ревах си пред приятелката, бахму. Твоят топ 3 за деня? Хе, лесен въпрос за понеделник – в торента излизат новите епизоди на всичко, така че Family guy, American dad, Misfits. А довечера ще ходя на някакъв импро-театър със смешки Хахаха, за който имам пасове, понеже им правих банерчета. Едно доказателство за края на света? Нито едно. Най-много хората и животът на Земята да изчезнат, но останалата част от света ще просъществува достатъчно дълго, за да кажем "завинаги". Как ще наречеш своето място? Колебая се между кабинет и ателие… Кабинет е по-тежкарско, но пък имам само бакалавърска степен. Може би работилница. Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш? Че хората са по-скоро добри. В него се и съмнявам. Агностик съм, разбираш ли. Нещото, с което ще се разделиш най-накрая? Предполагам илюзията, че аз определям с кое как и кога да се разделям. Музиката, която няма да пуснеш на ближния си? Не съм сигурен; Белослава вече я използвах в друга смешка днес. Депресивен хаус няма да им пусна, понеже си го пазя за мен. Най-самотното питие? Чай против настинка. Любимата абревиатура? SAS – шведските авиолинии. Най-тъпата лъжа, на която повярва? Синята идея. Какво му куца на БГ кунста? Вурстът. Не може кунст без вурст, а у нас хората, които държат вурста са едни неприятни селяни или в добрия случай пълни позьори и посредственици. Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво? Луд ли си, това трябва да ни е основна цел. Имаме няколко милиона години докато планетата стане твърде неприятна за живеене. Ако не се изнесем ще умрем до един. Езикът, който искаш да владееш? На делфините. | Списанието, на което искаш да си корица? Абе въпросите ти предразполагат хората да изглеждат като себични задници. На корацата на Bulgarian Drug Policy Design & Architecture. Звездата, на която ще дръпнеш шалтера? Футболист номер 1. Не заради футбола, естествено. Кога научи правилата на движение? Повечето в 4ти клас. Тия за шофьорите обаче сега ги уча в тоалетната по една книжка от шофьорския курс на приятелката. Kолко хора ти играят играта? Вече не играя. Пробвах скоро да се зарибя с един шутър и една симулация на град и ентусиазмът ми изтрая колкото да ги инсталирам. И метафорично също не играя, откак четох Games people play в гимназията. Тормозел ли си съученик като малък? Не. Ходех да се сприятелявам с тормозените и да ги защитавам. В 5ти клас дори момичетата защитавах от тормозенето на момчетата, но бързо се осъзнах. Какво ти се колекционира? Разни дизайнерски неща – шрифтове, снимки, вектори, плъгини… Колко често си сменяш паролата? Достатъчно често. Личната ти прогноза за времето? Изтича с всяка изминала минута! Хващаш ли се на социалните мрежи? Би трябвало да знаеш, след като сме си във фейса. Но туитър ми е по-забавен, освен това ме кефи, че реципрочността на отношенията не е изискване на системата. Кого искаш да саботираш? Руските енергийни домогвания до Европа и България в частност. Корпоративния лобизъм в политиката. Кой ти сбъдна последно мечта? Тя би предпочела да не казвам. Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал? Не. Ако нещата ставаха само с натискане на бутони, щях да съм на върха. Две повече ли е от едно и ако да, за колко време? Поне за мен при половин ден на ден при 7-дневна седмица две е повече от едно; повече от това понякога идва в повече. Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш? Ще ги смажа с маса копеленцата нещастни. Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно? Пука ми, но по-малко, отколкото за другите ни екологични проблеми, защото сме достатъчно на север и на високо и предимно кафяви хора ще умрат. Но цялостно се чувствам виновен за това каква кочина оставяме на поколенията. Искаш ли хората да те помнят непременно с добро? Предпочитам, но не държа. Градска невромантика, или селска идилия? В голям град, в голям блок на сред интернета – да се чувствам свързан с човечеството; така обичам. |
Then I spent a year in the USA during my academic studies in Political Science and although I had great perspectives from a financial point of view, I again did not feel well with regard to people. When I went to Hamburg for two months recently, I was offered to stay and work there but I have a girlfriend here and moreover, I have built up many contacts in Bulgaria and this made me take a final decision to stay here. What is important for you when you create visual messages for the “common” person? I create visual messages for the “common” person only when I work for money; my personal creations have a public, far narrower in scope. It is a pity that when I work on a advertisement project, there is often this hint of meaninglessness, hypocrisy and cynicism. It is a problem for me to help in lying people that they have to mortgage their homes in order to buy happiness. It is a problem for me to impose on them that they have to be enthusiastic that the next brand of beer has come into the market. So when I create visual messages for the common person, it is most important for me to disregard the thought of their good, so that I canfinish my work and have supper in time... What is the manner of communicating of Bulgarian designers? I know any kinds of people. The designer definitely has self-confidence. Web-designers have a little higher self-confidence due to their higher payment. The ones working for the big advertising agencies think of themselves as really important. The ones engaged with art are far more modest people, apart from the conceptual actors, who are totally above everything. A recent enquiry I did among colleagues showed that virtually all are apolitical. Almost none would even bother to vote at the next elections. They claim they've decided to steer clear of the dirt of politics. But maybe that is why it's hard to find a good social campaign in the streets. Most colleagues are far too normal - buy a luxurious car, a plasma TV, cool clothes or better drugs. I do not see many designers for example, who dream of a better social system. When I try to talk about something beyond fashion, design and cinema with the majority of them, we've got little to share. What is your attitude to the Bulgarian graphologists - craftsmen from the past? Nowadays we are getting out of some kind of post-communist hole, when no one knows exactly what to do. And design takes even more time to develop, slowed down by the lowest common denominator of the consumer. For example popular Bulgarian music originates from folklore. We also have local musicians who disdain such style they produce westernized work. Eventually some DJ-s dipped into both jars and came up with truly original Bulgarian music that's also fit for international consumption. Unfortunately design is lagging behind. I'm even not quite sure what is genuine Bulgarian design. Maybe vulgarity and sexism are rather typical. Picture a sexy blonde holding a half-peeled banana but with a sausage sticking out of where the banana should be. On the positive side, I've seen embroideries or other ornaments stylized by old-school Bulgarian designers to a pop art poster feel. But today such designs here is perceived as archaic. Will the dynamics, which has been be seen in the past years, not show the pathway to young designers? When I made corporateyouth.org two years ago, there were very few people around on the art scene. Now every month there's an interesting new find. A new generation of illustrators emerges, born after 1989, and they introduce heavily Western culture with their styles. If you look for a worthy Bulgarian designer stick to the 25-30 year-olds. But if you need conceptual ideas and art these people are often too young to surprise with depth and substance. Your message to these people? Dear colleagues, live in a way to let you have something to tell later. |
 за изложбата ми Hamburger Mindscapes: Вечният градинар интервю за Програмата. текст Анелия Александрова Показваш 15 много необичайни градски пейзажи. Mай архитектурата е новата ти страст? От много време е така и ако не беше изпитът по математика, щях да уча архитектура. Но никак ме няма в изчисленията и това колко трябва да са дебели гредите, за да не паднат хората. Завърших политология в Американския. Тогава мислех, че става дума за политика. А дизайнът ми беше само хоби, мацах с маслени бои разни мацки. Как си подбираше местата и сградите? В началото се опитвах да пазя някакъв реализъм, но после се отказах и всичко стана много абстрактно. Някои снимки са от квартали, някои са от съвсем забичкани и най-различни места. Много ми хареса сградата до нашия офис, мисля, че е банка. Беше с прозорци, които във всеки момент на деня са в различен цвят. Гледах я всеки ден. За да забелижиш едно място, ти трябва повече време. Има ли място в София, което особено ти привлича обектива? Зона Б5. Хиперърбан място – най-високите блокове, разчупени равнини, огромни отворено-затворени пространства между блоковете, като в станция. Чудесно място за снимане. И за графити е много добро, но сега е много наркоманско и декадентско, обаче ми е много любимо. Влече ме индъстриълът, с остатък от соца. Кефя се и на Кремиковци. Все пак съм отраснал с Вапцаров и стихове за машини. Ти как би описал стила си? Малко е амфeтаминен. Доста изпипан и геометричен, нещата са подредени. Понякога твърде подредени. Изглеждат почти статично, с много мислене на ъгли, детайли. Обичам да затварям много неща в една картинка. За да можеш да я гледаш по-дълго, поне десет минути да има какво да правиш. Хората напоследък гледат бързо, затова вече се работи в серии. Само с едно изображение не можеш да задържиш вниманието. Имаш и онлайн списание – Corporate Youth. Как избираш артистите, които представяш в него? Важно ми е да не са професионални художници. Понеже изкуството у нас не се плаща добре, най-добрите работят нещо друго, обикновено в рекламни агенции. И ако искаме да намерим най-хубавото, трябва да търсим там, а не в СБХ. Второто условие е да правят арт, който ми е интересен и който може да бъде показван на по-взискателната чужда публика. На регионално ниво имаме много хора, на които се кефим, но те не правят нещо особено. Мисловните пейзажи на Хамбург интервю за www.public-republic.com за изложбата ми Hamburger Mindscapes Разкажи ни какъв беше поводът за изложбата ти във връзка с Хамбург. Поводът беше, че прекарах два-три месеца там и натрупах доста снимки. Правих дизайна на сайта на Ментос, за тяхната уеб-агенция, Пилот. Оставаше ми свободно време и обикалях и снимах. Огромен фен съм на немската архитектура, почти само сгради имаше на снимките ми. Защо избра това заглавие за изложбата си? Защото хем е описателно, хем има шега в него. Описателно е, защото изображенията са точно мисловни пейзажи - колажирани са от множество снимки, само сградите съществуват реално, но не и местата от композициите. А иначе винаги ми е било забавно как жителите на Хамбург се наричат хамбургери:) представям си как си вървя по улицата и наоколо се разхожда менюто на Бъргър Кинг:) Трудно ли беше да определиш съдържанието на проекта? Имах съдържанието далеч преди да имам проекта. Докато правех снимките, изобщо нямах представа как ще ги показвам. Идеята за колажите дойде по-късно, когато размишлявах върху насъбрания материал и осъзнавах, че самостоятелно показани, снимките бяха скучни за всеки, който не е запален по архитектурата. И реших проблема с тези колажи, където естетиката на архитектурата е синтезирана, формите на сградите са освободени от контекста и са подсилени с нереално, фантасмагорично използване на перспективата. Какво беше най-важното за теб, докато подготвяше отделните елементи от изложбата? Крайният резултат да е интересен за гледане. Някои композиции са сравнително близки до реалните места от Хамбург, други са съставени от сгради от различни райони, а трети са напълно абстрактни. Експериментирах по скалата документалност-абстрактност, но внимавах крайното изображение да искам да си го окача на стената. Как би определил собственото си изкуство? По дизайнерско е, отколкото концептуално. Обичам нещата, които правя, да изглеждат добре. Мисля, че съм твърде млад да представя на хората някакви мои идеи за света без да ги подредя красиво и да им наглася цветовете. Работите на тези български колеги, които на моята възраст се опитват да правят чисто концептуално изкуство, на мен са ми скучни и плитки, освен, че са грозни. Хамбург вдъхнови Градинко от анонса на Стандарт Градинко комбинира модерни компютърни техники с фотографски материал от Германия. Резултатът е впечатляващ – хиперсъвременни ърбън арт платна с екстравагантна композиция и зашеметяваща визия. |
Трима души описаха Градинко като "известен блогър", след като разпитвах дали го познават. Той отрича. "Какъв блогър, след като си нямам блог. Естествено, че не съм - за какво да изливам съкровени чувства и мисли онлайн, след като си имам приятели офлайн?" Блогър наистина не е, но е един от най-активните форумисти в сайта на "Дневник". Едно малко допитване сред колегите напълно единодушно го определи като най-активния и най-злобния. Името му всъщност е Динко (Господинов), но един ден някой прибавил пред него "гра" на вратата на стаята му в университета. Завършил е политология и журналистика в Американския университет. Започва следването си с идеята да стане политик. Във втори курс разбира, че политиката и политологията са съвсем различни работи. "Политолозите пишат пейпъри, които четат други политолози." В трети си дава сметка, че няма да може да просъществува в средата на българската политика. "Тя е с отвратителен вкус." Последната година "увиснах нещо" и точно тогава едни приятели го поканили да работи в тяхната уебагенция. От университетското списание имал познания по corel draw. Малко по малко започнал да научава и "станах по-добър". Всичко това се случило преди шест години. Сега, на 29, работи в малка фирма за уебдизайн. "Правим сайтове на ишлеме, клиентите ни са само французи, шефът ни идва тук два-три пъти в годината да ни нагледа, спокойно, чудесни хора, 4-5 души, свободно време. Какво повече мога да искам?" И аз това се питам - за какво му е на такъв човек да виси по форумите?"Сутрин с това се събуждам - един-два коментара на някоя политическа тема, най-добре русофобски, по-точно антипутиновски, или срещу Станишев и Гоце. Те хем ми вдигат адреналина, хем, за да напишеш, трябва да вкараш и малко мисъл. Така че си активизирам важни места от мозъка, които по-късно ще ми трябват за работа. Понякога използвам форума чисто терапевтично. Когато се ядосам, влизам, все ще се намери някой тъпак, когото да напсувамНе звучи никак добре и се чудя кое кара този благ и усмихнат човек да напише "тъпа журналистическа путка" например. Учудването става още по-голямо, когато от думите му излезе, че това последното е не само добре осмислена тактика с идеална цел, а направо благородна кауза. "Това ми е стратегията в живота. Когато натрупам негативна енергия в себе си, гледам да я канализирам някъде. Не мога да го запуша в бутилка, защото ще хвана тумор. Само че гледам с това зло добрини да правя. Това е принципът на доктор Хаус - човек, който е пълен със зло в себе си, а прави добри неща. За света има значение само това, което правиш. Важен е резултатът, а не мотивацията. Всички коментари, включително най-злобните, Градинко прави с пълната убеденост, че всъщност това би донесло само полза. Нещо като доброволно просвещенство. Коментарите му целели понякога да припомнят елементарни правила на писане като правилото на първото изречение, ("то трябва да даде максимална информация, а вместо това се започва с ретроспекции или разсъждения от общ характер, а първото изречение идва някъде към втория параграф"), или правилото на обърнатата пирамида, според което най-много място се отделя на най-значимото и обратно, най-много се дразни, когато излизат грешни факти("Германия пуска първия влак на магнитно поле" - не е така, направила го е още през 2003 г. в Шанхай), или числа ("exxon mobil не може да инвестират 21 долара - или са милиарда или милиона). За да оправя тази грешка, се наложи на два пъти да обърна внимание върху това, и накрая я поправиха по най-тъпия начин - като изрязаха изречението. Не може, след като има три нива на защита, първо самият журналист, после редактор, накрая форум - и грешката да си стои". Е тук чашата преля и съвсем естествено думите, на всичкото отгоре изречени с най-добронамерен тон, предизвикаха реакцията: "Като толкова се дразниш, не чети!" "Ето, пак не разбираш, тук е моето място, аз си харесвам "Дневник" и правя всичко това, защото ми пука как изглежда", обяснява ми с блеснал поглед. ... Човекът, който стои зад gradinko, е прагматичен идеалист, политически се определя като либерал, глобалист, най-глупавото нещо според него са безсмислените забрании е зареден е с впечатляващи дози оптимизъм и любопитство. На ревера си има значка с нарисувано око, което се оказа любимия му символ. "Обичам да виждам в нещата и да прозирам същността им. Интересно ми е да знам за всичко. Любопитството ме гложди." Най-хубавото време за него е настоящето, освен това ме убеждава и че все по-хубаво ще става - можело да се докаже с икономически аргументи. Откъде черпи толкова мотивация и енергия?"Напълно наясно съм, че голямата маса, сигурно 90 процента от населението в България, няма чувството, което те превръща в гражданин - да възприемаш и познаваш света толкова добре, колкото и съседите си. Мисля, че е генетично. Може би през турското робство тези хора са имали по-голям шанс да бъдат убити, после са емигрирали. Така за повечето хора сега няма нищо извън най-тесният кръг на семейството и на близките. И понеже е генетично обосновано, знам, че не мога да го променя. И все пак това не означава да си седя с констатацията и да се превърна в скептик. Алтернативата е да си идеалист и да правиш разни неща, дори да не става нищо. А току виж станало! Хамбург stollen ревю на изложбата от Патриция Николова от Една седмица в София Градският стайлинг на Хамбург, уловен от камерата на Градинко, е зашеметяващо различен – в заснетите улици липсват силуети, но въпреки това някак се усеща едно кънтящо човешко присъствие. Верен на максимата си, че снимките му "почват поне два метра над земята", обективът на Градинко най-спокойно преодолява гравитацията и преобръща ракурса надолу с главата. Така всеки отделен кадър от монолитния градски пейзаж се завърта сякаш около себе си, повличайки в бясна въртележка облаците, върху които са стъпили сградите, архитектурните орнаменти на катедралите, анонимните релси на невидимите мотриси, графитите по стените, прането с разперени криле. Един нов Хамбург, неустоум като вкусен stollen (традиционен немски сладкиш), разпаднат на безброй малки хапки.
|
